Здравейте, хора!
Първо честит празник на всички прекрасни цветя! Носете с гордост красивите си имена и бъдете много здравии щастливи!
Еклерът е едно от най-любимите ми сладки неща за хапване. Честно ви казвам има ли една купа с еклери, хапна ли един просто не мога да се спра докато вече не ми стане лошо. Колкото и да обичам сладко не се случва с друг сладкиш да имаме такива взаимоотношения. Ноооооо аз досега не бях приготвяла. Обикновено баба ги правеше, аз само се наслаждавах. Преди няколко дни обаче реших, че е време и аз да се пробвам. В една кулинарна група “Сол и пипер” във Фейсбук пуснаха нещо като предизвикателство и аз реших да предизвикам себе си. Винаги ми се е струвала много трудна и пипкава работа. Не било точно така обаче.
Снимките ми не са нищо кой знае какво, даже са в графа лоши, но не разполагам с други. не разполагах и с нищо за глазура, а избягвам да ходя за всяко нещо в магазина в момента. Затова и просто ги поръсих с малко пудра захар. Някой ден ще показвам по-хубави кадри.
Реших да се доверя на рецептата от един огробен и дебел учебник* по сладкарство и пекарство който имам. преди няколко години си го поръчах от Амазон и мога да кажа, че за мен е като пръстена за Амгъл… спокойно бих изсъскала “Май преееешшъсссссссс агггггрррррр” 👀😆😆😆 Тя е над 1000 страници и е на английски, та само 1 час я издирвах… ахахха, но намерих я и е меко казано сполучлива. Еклерите оцеляха около 20 минути след като ги напълних.
В книгата имаше рецепта за доза за цял отряд и аз си я преизчислих. Също в оригинал се използва два видабрашно, такова за кекс и за хляб. Аз разполагах само с обикновено. Не мисля, че има кой знае какво значение. Също към рецептата имаше добавка – амониев бикарбонат. Ами пропуснах го. Такова чудо в нас почти никога няма. А и не помня баба някога да е слагала. Станаха си чудни и без него.
И грешката, която си отчитам е, че така без да искам направих креа по-рядък. исках да е с този крем, но използвах нишесте, което не бях ползвала досега. И уж го приготвих по указаните количества пък стана леко рядък. Но това не беше болка за умиране.
Трудната част беше пълненето. Имах перфектни кухи еклери и шприц от 200 години, на който му липсваха накрайниците. Използвах каквото намерих занай-подходящо и се омазах до ушите. От всички процепи на шприца излизаше крем… Понеже искам да правя още и още еклери мисля за рождения си ден да сиподаря един хубав шприц. И да правя много еклери с различни кремчета и т.н. 🙂 Зарибих се яко както се казва.
Казвам си аз да преминавам към рецептата вече, а?! 😃 Не е толкова трудно да кажа. Да не се отказвате при дългия текст. нямаше начин да не разтегна няколко локума днес.
Хубав ден ви пожелавам да имате. Не съм излизала още на двора, но е доста слънчево. 🙂 Спокойна неделя от мен!
* Слагам линк към “май прешъс”, можете да си я поръчате ако ви допадне. Преди две години новами излезе около 120 лева заедно с доставката и пристигна за под месец от Щатите. Наистина си заслужава парите. Аз тогава си я подарих за рождения ден.
