Здравейте приятели!
Какъв февруари само, а?! От една седмица времето е толкова разкошно, че не можем да кажем, че е зима. Докога ли ще продължи така? Някак ми се иска изобщо да не стяга и да бъде каквото трябва да е. Макар, че сега като е топло е рай за всякакви вируси. Аз изкарах десетина дни болна. Слава Богу, че не беше грип. Просто някакъв вирус. Забавното е, че от няколко години не съм боледувала и докато работех имах все пак работа с хора, но тогава нищо не успя да ме събори дори веднъж. А сега предимно стоя вкъщи, излизам само за кормуване или да напазарувам. Ходя много пеша, с половинката ми ходим много и на разходки, но сме далече от хора.
За жалост успях да му го лепна този вирус и на него и на баба. НО какво да се прави. Стига съм ви занимавала с болести. Хич не обичам.
Искам да се похваля, че отхвърлих точка 1 от 4 свързани с шофьорския ми курс. В петък ходих да се явя на вътрешния изпит по теория. Взех го естествено. Смешното беше, че след като реших всички въпроси се върнах отново на всеки един да не би без да искам да съм щракнала нещо повече или по-малко по невнимание. Хааааа… усъмних се в отговорите си на два от въпросите. И бам… 2 грешки. Тези в които се усъмних първоначално са си били абсолютно верни. Нищо де, здраве да е. Нали е важно, че съм взела листовките. Все тая с колко грешки. На 11 – ти сутринта вече ми е официалния в ДАИ. Не вярвам да имам някакъв проблем. Сега няколко дни си почивам от решаване. Покрай боледуването ми не съм ходила да карам, но се скъсах от решаване на листовки. 2-3 дни преди официалния изпит пак така ще решавам по цял ден 🙂
Да си призная обаче ме е страх от изпита по кормуване. То е ясно, че щом като съм се записала да се уча значи, че не мога да карам… и все пак… липсва ми някаква увереност и самостоятеност. Много искам да не ме скъсат. Наистина се старая, но понякога се обърквам. Стискайте ми палци. За мен е важно да не ме късат и да взема книжка по-бързо и заради друга причина. Но сега няма да я споделям.
Имам доста за наваксване с постовете, но покрай шофьорските курсове и боледуването изобщо не съм имала време дори да отворя лаптопа за да попиша. Имам един запаметен пост за един страхотен боб, който искам да споделя и все го изяждаме преди да стигне до снимка. Вече сигурно поне 10 пъти се случва да си кажа – “Хайде, утре ще направя снимка за блога” и това така и да не се случи. Но нищо де, и неговия ред ще дойде. Нямам търпение да ви го споделя. Толкова е вкусен.
Тези сармички приготвям вече няколко пъти. Много ни се усладиха. За първи път ги направих за капамата на нова година. След това си ги правих отделно няколко пъти само сармички. Отядохме се дето се казва за тази зима. Открих много хубави зелеви листа. Ние не правим от години кисело зеле и рядко се случва да ми хареса наистина много. Това, което използвах тази година е чуууудно!
Беконът, който добавям в тях им дава един допълнителен прекрасен аромат. Заслужава си да ги опитате. Ако обичате бекон и сармички ви обещавам, че ще ви харесат.
Времето напомня повече за пролет и нещо свежо с ягоди отколкото за сарми и кисело зеле, но нищо де. Хахаха