Здравейте, приятели!
Това е една от първите рецепти, които съм публикувала в стария ми блог – The paranoid is never entirely mistaken.
Още през 2009 година съм писала за нея, когато и го създадох.
Това слънчево сладко се прави в нашето семейство от много години. Откак се помня баба всяко лято го приготвяше. Реших вместо да преместя рецептата със старата снимка, която беше правена с фотоапарат “сапунерка” да си направя нови снимки и да си я пусна с днешна дата. Напоследък се охлаждаме от жегата с диня и си хапваме почти всеки ден по малко и си насъбрах кори.
В предишната рецепта беше всичко “на око”. Сега се постарах да измеря всичко. Като разбира се самата рецепта може да търпи промени по отношение на сладост. Ако предпочитате повече или по-малко сладост просто си променяте количеството на захарта.
Ако никога не сте опитвали може би ще ви бъде любопитно. Остава леко хрупкаво и е много красиво.
Използва се само бялата част на кората. Може да бъде нарязана както на кубченца, така и в някакви формички. На мен ми е най-лесно след като измия кората да я нарежа на ленти. Внимателно да изчистя зелената част на кората и да нарежа на малки кубченца. Около 1 на 1 см. Или 1.5 на 1.5 см. Но не е нужно да отделяте чак такова внимание на размера. Дори не е нужно да са съвсем еднакви кубчетата.