Тъкмо бяхме дошли в Германия. Преди това нито бях чувала за мочи, нито бях виждала. И влизаме в супермаркета на село и там се мъдрят кутии с различни на вкус сладоледени мочита. И аз още не можех добре да разчитам етикетите на продуктите и помислих, че струват 1.99 евро. Взех си една кутия – кокосови бяха, помня го ясно. Толкова много ми харесаха, че на следващото пазаруване взех цели 4 кутии. После се зачудих защо сметката ни е толкова висока… Излязохме навън и погледнах касовата бележка – оказа се, че всъщност струват по 5 евро. Хахаха. В онзи момент си казах, че никога повече няма да ги купя и вече не са ми вкусни. Разбира се, не стана така.
После опитах и мочи с крем. Започнах да пробвам всякакви вкусове и накрая попаднах в един азиатски магазин в Щутгарт, където окончателно се влюбих в тях. Любимите ми с крем са със сусам, паста от червен боб, матча и фъстъци. А от сладоледените най-много обичам с черен сусам и с кокос.
А за тези от вас, които не са се срещали с този десерт – мочи е традиционно японско сладкишче, направено от специално лепкаво оризово брашно. Представете си меки, еластични топчици, които леко пружинират в ръката. Отвън са нежни и деликатни, а вътре може да се крие всичко – плод, сладолед, крем или пък класическата сладка бобова паста, която японците обожават. На мен ми харесва, че мочито е като малка изненада – никога не знаеш какво те чака в средата, докато не отхапеш.
И ето как стигаме до моето лимоново мочи – със сърцевина от пухкава бита млечна сметана, свежи малини и манго. Подсладих с еритритол, но всеки може да използва подсладител по свой избор. Противно на очакванията ми (винаги съм си мислила, че е нещо много сложно), оказа се, че мочито се приготвя изненадващо лесно и сравнително бързо в домашни условия. Нужно е само брашно от лепкав ориз, малко захар или заместител, и готово – останалото е въпрос на въображение за пълнежа. А най-хубавото е, че в домашните мочи няма дълъг списък с добавки и „подобрители“, които обикновено се крият в готовите десертчета по магазините.
Ако не сте работили досега с брашно от лепкав ориз (мочико) – то е специален вид, който при сваряване става еластичен и лепкав. Именно това му качество прави възможно тестото за мочи да е меко, разтегливо и приятно дъвчащо. На външен вид изглежда като обикновено оризово брашно, но резултатът е съвсем различен. Няма глутен, а структурата му придава онази уникална „желирана“ консистенция на японските сладкиши. (Напишете в Гугъл “брашно от лепкав ориз” и ще ви излязат много резултати откъде можете да си го поръчате. Намира се вече наистина лесно.)
Ето как аз направих моето лимоново мочи:
Необходими продукти за 9 броя:
100 г брашно от лепкав ориз (glutinous rice flour, мочико)
150 мл вода
50 г еритритол (или друг подсладител по избор, разучете количеството, което отговаря на 50 г еритритол)
кората от 1 лимон (използвайте био лимони и измийте добре кората)
2 с.л. лимонов сок
сладкарска боя (по желание, за по-свеж и наситен цвят)
Допълнително:
около 200 мл млечна сметана, разбита с еритритол или друг подсладител, на вкус
свежи плодове – малини и манго (или други по избор)
нишесте (царевично/картофено) за поръсване, тестото става много лепкаво и използваме нишестето за помощник при оформяне.
Начин на приготвяне:
Приготвяне на тестото:
1. В купа смесете брашното от лепкав ориз, еритритола, лимоновия сок, лимоновата кора и водата. Добавете и сладкарската боя, ако сте решили да използвате. Разбъркайте добре, докато стане гладка смес без бучки.
2. Прехвърлете в подходящ съд за микровълнова. Гответе, като разбърквате на интервали по 3 х 60 секунди. На всеки 60 секунди разбърквайте отново. Тестото започва да се сгъстява и да придобива прозрачност. Става плътно, прозрачно и много еластично.
3. Поръсете работен плот или силиконова подложка с нишесте. Може да позлвате и хартия за печене и върху нея да наръсите с нишестето.
4. Извадете топлото тесто и го оставете леко да изстине (да не пари, но все още да е еластично).
5. Разделете тестото на 8 или 9 части. Всяка разточете леко на кръг върху поръсения плот. Помагайте си с още нишесте ако лепне.
6. В средата сложете малко бита сметана и няколко парченца плод. (Малинка или кубче манго. Може и от двете по едно. Загърнете внимателно краищата и оформете топчица. Оваляйте леко в нишесте, за да не лепнат.
7. Оставете в хладилник за поне 30 минути, преди да поднесете. А ако сте нетърпеливи като мен, може да оставите за десетина минути в камерата.
Малък трик: ако ви лепне твърде много, не добавяйте брашно – само поръсете с още малко нишесте. Така тестото ще запази своята мека и еластична текстура.
Аз използвах еритритол, но спокойно можете да замените със захар, мед, кленов сироп или стевия – според това, което имате и обичате. Важното е да опитате тестото и да го нагласите на вкус, защото различните подсладители имат различна сила.
Мочи винаги ме изненадват – уж са едни и същи, а всеки път вкусът е различен. И след толкова много изядени мочи през годините, да ви кажа… домашните са доста нива напред! Опитайте ги, няма да сбъркате! Със сигурност очаквайте и от мен още много предложения.